Дневникът на една харкивчанка
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника й на български.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
20 март
Малко ще ви разсмея, простете. Психолозите настояват, че това сега е потребно.
Погледнах в чантата, която събирах, до момента в който в близост трещяха гърмежи, а там – представете си – бански! Кажете ми, какво има в главата на подобен човек? Талаш? Не съм взела нито панталон, нито пуловер, обаче – да му се не види – бански съм взела!
Интересно, къде ли съм се гласяла да плавам? В „ Полтавско море “?
Когато тръгвахме от Харкив, планирахме да пътуваме за Полтава, само че свихме в неверната посока.
Днепър още е замръзнал, през нощта е до минус 12 ºС, само че аз съм в цялостна бойна подготвеност – похапвам нещичко, навличам си банския и потеглям!
Важното е, че Хектор съм го окомплектовала безупречно: взела съм му и якето, и топката, и два мотива (за всеки случай).
На Кира, папагалката, приготвих обособен пакет с орехи. А за себе си – бански. Страшна плувкиня...
Апропо, Кира през днешния ден ни изненада. Тези червеноопашатите папагали Жако са доста капризни към храната: това го хапвам, това не го хапвам, това ще го изхвърля от хранилката, тъй като наподобява зле. Бананът – единствено жълт, без никакви кафяви петънца, фу!
След като Кира се наобядва, от нейната паница може да се нахрани до насита още цяло ято гълъби. Обаче в изискванията на войната птицата очевидно е минала в режим на икономии. Гледам, през днешния ден взе вчерашната (!) ябълка и хрупа, та чак примлясква…
И се сетих за вуйна ми, която, заминавайки за отмора, била оставила на мъжа си четири страници лист – с какво и по какъв начин да се храни тяхната супер породиста котка. Пишело и от коя тъкмо сергия на пазара да се купува за Багира извара и откъде – прясната рибка.
Трябва да загатна, че чичо ми Гриша обичаше да си пийва, а и дамата му е отпътувала, тъй че той този списък даже не го е погледнал.
Картинката, която заварила вуйна ми като се прибрала, запомнила до края на дните си: пияният чичо Гриша бели картофи, приведен над кофата за отпадък, а супер породистата Багира във въздуха хваща с лапите обелките. И ги яде.
Да умреш от смях, няма що. По-смешен е единствено моят бански.
P.S. Днес се срещнах с доста ярък човек, разхождах се с тази жена на кучешката полянка. Тя ме разпитваше за Харкив, откровено ни съчувстваше. Звънна нейния телефон, тя чак подскочи: „ Това е мъжът ми! Той е във ВСУ, в този момент води война в Ахтирка “.
Вдигна, а мъжкият глас й казва: „ Здравей, скъпа моя, искаш ли нов анекдот?! “
Виц. В Ахтирка.
И си помислих, може би психолозите въпреки всичко са прави и ние би трябвало да се усмихваме. Дори в този момент. Тъкмо в този момент.
Още по темата
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
20 март
Малко ще ви разсмея, простете. Психолозите настояват, че това сега е потребно.
Погледнах в чантата, която събирах, до момента в който в близост трещяха гърмежи, а там – представете си – бански! Кажете ми, какво има в главата на подобен човек? Талаш? Не съм взела нито панталон, нито пуловер, обаче – да му се не види – бански съм взела!
Интересно, къде ли съм се гласяла да плавам? В „ Полтавско море “?
Когато тръгвахме от Харкив, планирахме да пътуваме за Полтава, само че свихме в неверната посока.
Днепър още е замръзнал, през нощта е до минус 12 ºС, само че аз съм в цялостна бойна подготвеност – похапвам нещичко, навличам си банския и потеглям!
Важното е, че Хектор съм го окомплектовала безупречно: взела съм му и якето, и топката, и два мотива (за всеки случай).
На Кира, папагалката, приготвих обособен пакет с орехи. А за себе си – бански. Страшна плувкиня...
Апропо, Кира през днешния ден ни изненада. Тези червеноопашатите папагали Жако са доста капризни към храната: това го хапвам, това не го хапвам, това ще го изхвърля от хранилката, тъй като наподобява зле. Бананът – единствено жълт, без никакви кафяви петънца, фу!
След като Кира се наобядва, от нейната паница може да се нахрани до насита още цяло ято гълъби. Обаче в изискванията на войната птицата очевидно е минала в режим на икономии. Гледам, през днешния ден взе вчерашната (!) ябълка и хрупа, та чак примлясква…
И се сетих за вуйна ми, която, заминавайки за отмора, била оставила на мъжа си четири страници лист – с какво и по какъв начин да се храни тяхната супер породиста котка. Пишело и от коя тъкмо сергия на пазара да се купува за Багира извара и откъде – прясната рибка.
Трябва да загатна, че чичо ми Гриша обичаше да си пийва, а и дамата му е отпътувала, тъй че той този списък даже не го е погледнал.
Картинката, която заварила вуйна ми като се прибрала, запомнила до края на дните си: пияният чичо Гриша бели картофи, приведен над кофата за отпадък, а супер породистата Багира във въздуха хваща с лапите обелките. И ги яде.
Да умреш от смях, няма що. По-смешен е единствено моят бански.
P.S. Днес се срещнах с доста ярък човек, разхождах се с тази жена на кучешката полянка. Тя ме разпитваше за Харкив, откровено ни съчувстваше. Звънна нейния телефон, тя чак подскочи: „ Това е мъжът ми! Той е във ВСУ, в този момент води война в Ахтирка “.
Вдигна, а мъжкият глас й казва: „ Здравей, скъпа моя, искаш ли нов анекдот?! “
Виц. В Ахтирка.
И си помислих, може би психолозите въпреки всичко са прави и ние би трябвало да се усмихваме. Дори в този момент. Тъкмо в този момент.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ